В образователната ни система липсва комуникацията


Катерина Ценкуловска получи номинация в категория „Обучения“ за проекта  „Образователни пъзел стаи на колела“. Вижте цялата номинация на този адрес.

Разкажете ни повече за дейността си.

Завършила съм Математическа гимназия „Гео Милев “, гр. Плевен, с отличен успех. През годините активно участвах в училищния живот. Заемах длъжностите председател на Ученически съвет и член на Комисията за превенция на училищното насилие. Успоредно с училищните дейности посвещавах време и на личното си самоусъвършенстване, като участвах в кампании и обучения на НПО по Компонент 7 на ПРООН, преминах множество обучения, като най-значимите от тях съм приложила в прикачения файл.

След завършване на средното си образование кандидатствах в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ , факултет ФЖМК, специалност „Връзки с обществеността“. Издържах и двата изпита – писмен и устен – отлично и бях приета на първо място, първо класиране. Този мой избор безспорно ме отведе в едно креативно поле, в което мога да науча много.

След няколко месеца стажуване в клон на ABLE имам удоволствието да съм част от екипа на НПО Leadership.BG от април 2016 г. Позицията, която заемах ( ПР и реклама), ми помогна да доразвия наученото в университета. По линия на стажа взех участие и в академия „Иновация в действие“. Тази академия ми даде възможност да създам свой собствен проект, да го защитя пред жури и да спечеля трета награда. На 4.05.2017 г. успях да реализирам своя проект за „Образователни пъзел стаи на колела“ (Education escape room on wheels) в „Детски образователен център Узана“. В настоящия момент съм част от екипа на първите Escape room в България “Dextrophobia”.

Какво липсва в нашата образователна система?

Когато обмислях идеята за проекта, бях на финала на прехода от гимназията към истинския живот. Все още имах ясната представа как седят нещата в училище, кое след какво следва. Още казвах на почивките между лекциите „междучасия“ и на колегите „съученици“… В същото време в ежедневието ми нахлуваха моменти и ситуации, които очертаваха сложния сценарии на „защо сме пропуснали това в час“  и „колко малко неща всъщност познавам“, „колко още имам да уча“. Не искам да звуча така, сякаш образователната ни система е лоша или безсмислена. Винаги съм твърдяла, че искаш ли да учиш, значи ще намериш начин, дори и средата да не ти го дава. Годините в прогимназията и гимназията ме научиха на дисциплина, последователност и най-важното – научиха ме да си разпределям времето. Часовете, междучасията, нулевите часове – всичко това идва, за да ти свери часовника, за да те научи да си там в точния час, не по-късно.

Проблемите идват от това, което следва, след като бие звънецът. За жалост въпросът е свързан с липсите (не случайно) и затова ще трябва да посоча тях. Много малко трябва, за да се прескочи летвата на ученето наизуст (зубренето) и да се премине в тази сякаш обетована територия на разбирането. Примери и реална употреба на знанията! Естествено от тук следва друга липса – базата, нужните материали за представяне на един физичен закон и т.н. От материала преминаваме на другата част – класът. Има един много важен час в образователната ни структура – часът на класа! Това не е времето, в което трябва да се оправят отсъствията на избягалите от част. Това са онези 40 минути, в които класът и класният ръководител трябва с общи усилия да градят връзката помежду си, за да няма този проблем с отсъствията. Класът не случайно е клас, тези деца не са подбрани в група, просто защото толкова чина има в стаята. Тази форма на екипност съществува, за да изгради именно това чувство у всеки ученик – на единност, подкрепа и съвместна работа.  Друг въпрос е, че предмети като „Психология“ и „Етика и право“ остават в периферията на учебния план и учебната програмата.

В образователната ни система липсва комуникацията! И не говоря само за отношението между децата – в това число слагам и учители, инспекторат, министерство и така в почти всяка част от системата. Нима е нормално закони и разпоредби да се издават от хора, които никога не са влизали в час, не са заставали пред 30 деца и не са преподавали урок ?

Липсва мотивация! И тук не визирам стимулирането на децата, а на учителите. Тези хора са там, за да изграждат основите не просто на дете X от випуск У, те са натоварени с трудната мисия на твореца, който да създаде цялостна личност. Учителят е ръката, която посочва пътя на бъдещето. Не политиката, не законите, а онзи обикновен човек с необикновена мисия е истинският ветропоказател на състоянието на държавата ни! И за да може тези 12 години от живота на всяко едно дете да отключат знанията му, да му окажат подкрепа и мотивация, трябва драгият учител да е мотивиран! Не говоря единствено за финансова подкрепа. Важно е всеобщото отношение към фигурата на учителя, към мисията и значението му в обществото ни!

Какво според Вас трябва да се случи, за да се повиши качеството на българското образование?

До голяма степен с горните думи отговорих и на този въпрос. Нека не разчитаме на нещата да се случат. Всичко в образованието, а и навсякъде, трябва да се прави. Нужен е труд, постоянство и отдаденост. Пътят към по-качественото образование е комплекс от промени, които трябва да се наложат по цялата пътека в системата.

Всичко около нас се развива динамично и безспорно образованието трябва да върви с тези темпове, за да можем да го определим като качествено. Ето защо е нужно да внедрим иновациите в образованието. Има много проекти, които дават тласък на млади и ентусиазирани хора, които искат наистина да променят настоящата ситуация. И докато те съществуват и трупат последователи, има надежда нещата да тръгнат към един по-добър път.