Катя Стефанова: Учениците трябва да имат увереността, че са важни за обществото


Катя Стефанова e учител по икономика в 170 СУ „Васил Левски“, гр. Нови Искър. Тя е номинирана в категория „Училища“. Можете да разгледате номинацията й на този адрес.

Разкажете ни повече за дейността си.

Винаги съм смятала, че мечтите трябва да се следват и че сбъдването им винаги те „открива“.Така се случи и с мен, да бъда учител съм искала винаги, но обстоятелствата ме подтикнаха да работя в сферата на бизнеса. Натрупвайки опит в сферата на фармацията, логистиката, маркетинга, счетоводството у мен все повече се затвърждаваше  убеждението, че мога много повече от това да ставам добра в работата си, да допринасям за просперитета на компанията, за която работя и вместо да бъда все по-удовлетворена, се случваше тъкмо обратното.

И така достигнах до абсолютната убеденост, че моят принос към обществото може да бъде далеч по-дълбок и опитът, натрупан през годините мога да проектирам като преподавател по икономически дисциплини.

Когато човек е абсолютно убеден в начинанията си, всичко по пътя му се обединява, за да му помогне и в този ред на мисли, съм абсолютно благодарна на директора на 170 СУ, г-н Димитров, който ми се довери и до ден днешен, ми предоставя възможността в часовете, които водя да организирам дейността по най-оптималния според мен начин.

Това, което се случва при работа с моите ученици, е на първо място да пречупя през призмата на реални бизнес ситуации учебния материал и абстрактните и понякога напълно неизвестни икономически понятия да ги преподам на възможно най-достъпен език, така че абсолютно всички ученици да разберат смисъл и приложимостта на наученото. Организирам за моите ученици срещи с външни лектори, които да разкажат лични истории и професионален и житейски опит. Насърчавам учениците от последните класове (11-12) клас да открият своето професионално поприще без да се притесняват от ограниченията, поставени от обществените нагласи, очакванията на семейството и т.н. На тестовете за професионално ориентиране най-често изненади за самите деца и за мен няма, но основният проблем е да бъдат абсолютно уверени, че ще се справят, ето тук е моята задача – да ги убедя, че всичко е постижимо и че единствено професия, избрана със сърцето, те прави истински добър в нея. За да не изпращам моите деца „невъоръжени“ в реалния живот, заедно подготвяме тяхното първо CV и мотивационно писмо.

Не пропускам възможността да проверим наученото и да участваме в различни състезания на територията на София (последното ни участие беше в Иновативен финансов лагер Кюри – по покана на 23 СУ и Висшето Европейско училище по икономика).

Бих могла още много да пиша за дейностите на моите ученици, но това, което ме води във всеки мой проведен час, дискусия или неформално общуване с моите деца (защото те за мен са такива) е любовта, добронамереността и Вярата в тях.

Щастлива съм от работата си и от това, което преживявам ежедневно!

Какво липсва в нашата образователна система?

Според моята лична преценка и на база житейския ми и професионален опит, липсващото в образователната система е не толкова свързано с финансова обезпеченост на процеса.

Липсата на отношение към децата е това, което  ме тревожи. Какво имам предвид – погрешното схващане сред колегите, че училището е мястото, където те трябва да налагат единствено авторитета, мнението си и правила според своята гледна точка (понякога непроменяни с десетилетия). Емпатията, гъвкавостта в зависимост от нуждите и различията сред децата е много важен момент, който се пренебрегва и в тази насока предполагам е необходимо да има обучения, дискусии, обмяна на опит и воля за промяна.

Какво според Вас трябва да се случи, за да се повиши качеството на българското образование?

На първо място децата трябва да имат увереността, че те са важни за обществото и това да се наслагва в процеса на обучение и е добре да имат право на избор относно предметите, които изучават.

Срещите с други ученици от други училища влияят добре на обучителния процес и е добре да не бъдат изключения, а по-скоро регулярни.

Децата трябва да бъдат повече социално ангажирани – грижа за по-слабите (благотворителни инициативи), участия в доброволчески екипи.

Оценяването е добре да бъде според скали А,Б,В…., оценките са натоварващи и водят до бележкарство, а и оценки по разтоварващи предмети (Изобразително изкуство, Музика…) за мен са неприемливи.

Качеството на образованието ще се повиши тогава, когато децата променят отношението си към ученето, а това трябва да започне с учителите – те трябва да са вдъхновители, а не авторитарни личности.