Ирина Бодурова: Всички сме отговорни за повишаване на качеството на българското образование


Ирина Бодурова e старши учител в СУ ”Антим I” в гр. Златоград. Работи като учител вече 10 години и казва, че професията й е сбъдната детска мечта. Била е ученичка в гимназията и гордо заявява, че СУ ”Антим I” е нейното училище. Преподава икономически дисциплини, като маркетинг, мениджмънт, предприемачество , а също така и философски цикъл, психология и логика. Тя е сред кандидатите за „Новатори в образованието“ в категория „Училища“. Можете да се запознаете с работата й на този адрес.

Разкажете ни повече за дейността си.

Казвам се Ирина Бодурова и съм старши учител в  СУ ”Антим I” в  гр.Златоград. Работя като учител вече 10  и бих казала, че моята професия е сбъдната детска мечта. Била съм ученичка в гимназията и мога гордо да заявя, че СУ”Антим I” е моето училище. Преподавам икономически дисциплини, като маркетинг, мениджмънт, предприемачество , а също така и философски цикъл, психология и логика.

Обичам в часовете да давам думата на учениците и да разнообразявам времето, което прекарват в училище. Обичам всички ученици, с голяма грижа и внимание подхождам към онези ученици, които трудно се справят с учебния материал.

Знам, че за да бъдеш добър учител, трябва да докоснеш сърцето на всеки ученик. Всеки ден виждам обичта и любовта към мен в детските очи. Класен ръководител съм на 11 в клас.Това е трудна и отговорна задача, защото всеки ученик е отделна личност и в себе си крие един малък, неразгадан свят. Преминавала съм през много разочарования и трудни моменти, но в крайна сметка успявам да спечеля учениците и  съумявам  да им покажа, че те могат много повече, отколкото те самите мислят. Аз вярвам в големите мечти и предизвиквам учениците си да поемат рискове. Вярвам в потенциала на всеки един ученик.

В часовете се старая да прилагам много иновативни подходи, презентирам уроци, използвам интерактивна дъска, провеждам тренинги, разработваме мини проекти. Не спирам да се квалифицирам, защото само така бих била полезна на учениците си.

Тази учебна година спечелихме второ място в Националния ученически конкурс ”Посланици на здравето” с проект „Здравословна революция” с ръководители Ирива Бодурова и Ралица Даскалова. Идеята на проекта бе да се популяризира здравословният начин на живот.

В училище създадохме билкова градина и организирахме хепънинг на който всички играхме зумба.

В училище съвместно с учениците се организира кампания ”Приятелство и общуване”, разменяха се приятелски писма и послания с цел да се подобрят взаимоотношенията между учениците.

Получих титла посланик на инициативата „Бъдители”, като темата на събирането бе „Предприемачество”. Това бе изключително полезна инициатива, която обогати учениците с нови знания и опит.

Участвах в националния проект „Твоят час” със сформиран клуб „Бизнес училище”. Дейността ни по проекта бе разнообразна и осъществихме много публични изяви съвместно с родители, местната власт и бизнеса.

Създадохме учебна фирма “New life”, където учениците се обучаваха на предприемачески умения и придобиваха финансова грамотност.

Какво липсва в нашата образователна система?

Учениците ни са интелигентни, креативни и амбициозни, но голяма част от тях се реализират в чужбина.Това е голямата ми болка – да задържим младите хора в България.

Смятам, че наред с таблицата за умножение, учениците трябва да получават знания и умения по финанси, емоционална интелигентност, добри обноски и общуване с хората, комуникация и презентиране, продуктивност и постигане на резултати.Това са липсващите елементи.

Какво според Вас трябва да се случи, за да се повиши качеството на българското образование?

За повишаване качеството на образованието сме отговорни всички – учители, родители, ученици. Ние учителите сме в основата на тези промени.Трябва да насочваме учениците, да развиваме техните силни страни и да ги правим конкурентноспособни на пазара на труда. Родителите не да питат децата си „Каква оценка получи днес?”, а да ги провокират да „променят света”. Учениците да учат с интерес и да разширяват своите знания и чрез самоподготовка.

Сигурна съм, че ако един ден обуя обувките на един единайсетокласник, аз ще си кажа:

1.”Да стоиш цял ден е изтощително” – трябва да има редовна разтяжка по средата на урока.

2. ”Стоя и слушам пасивно 90 процента от часовете” – трябва да има дискусия, провеждане на мини уроци по групи и др. подобни.

3. „Чувствам се като досада цял ден” – да се общува без сарказъм, да се третират учениците с любов и търпение и да има доверие между ученик и учител.

Тези малки неща биха довели до големи промени в живота на учениците и качеството на образование.