Калинка Русалова: Родители и учители трябва да си подават ръка в името на децата


Калинка Русалова преподава на ученици в начален етап /I – IV клас/ в  ОУ „В. Левски“, Пловдив. Работи с огромно желание вече 14 години и мисли, че с времето без да си поставя това за цел, е успяла да превърне професията си в хоби. С децата се чувства полезна, обичана и заредена с много позитивна енергия.

Тя е сред кандидатите за „Новатори в образованието“ в категория „Училища“. Можете да се запознаете с работата й като учител на този адрес.

Разкажете ни повече за дейността си.

Работя като начален учител в ПИГ /възпитател/. Моите задължения са продължение на работата на класния ръководител. Анализирам усвоените знания от предходния урок с цел успешното усвояване на нови знания и умения. Ежедневно имам два часа Занимания по интереси, в които успешно интегрирам проектите, по които работим с различни партньори не само от България, но и от чужбина – черпим идеи, обменяме опит, а учениците се мотивират още повече да подобрят английския си. Във великденския  проект, който се включихме /„Easter Fun Card Exchange Project“/, учениците получиха над 30 картички от различни краища на ЕС. В друг проект  – „Health 4 life“ , който е пак с партньорство от различни държави, а аз и учениците от ОУ „В. Левски“ са единствени представители от България, акцентирахме на здравословното хранене. Учениците научиха за структурата на хранителната пирамида, говорихме за полезни и вредни храни. Младите хора се убедиха, че сами са отговорни за избора си. Това всъщност е и моята мисия като учител. Учителят не трябва да дава готови знания на учениците. Трябва да ги провокира да мислят, да се интересуват и сами да достигнат до истината. Децата трябва да знаят, че имат право на избор и също така да могат да носят последствията от избора си. По повод на това мога да споделя, че ми предстои обучение – Национално обучение за обучители по права на човека. Смятам получените знания от 5-дневния курс да приложа на практика като запозная учениците с правата им като граждани.

С течение на времето натрупах много грамоти и отличия. Често се шегувам с колегите като споделям, че ги събирам в една пазарска чанта и някой ден ще ги претегля /на килограм :)/. Не дипломите правят човека Човек, а неговите качества. По-важното е, когато се погледнем, да се харесаме. Учителят трябва да бъде ярка личност, която и със свои личностни качества да възпитава и да дава пример на своите ученици. От таланта на учителя, от неговото духовно богатство, зависи изграждането на детето и формирането му като един пълноценен и щастлив човек. Моята дейност като учител е пряко свързана с тази на моята колежка и училището като цяло. Всички ние сме един екип и не може да делим успехите си. Според мен успехите на един клас зависят:

  1. От екипната работа на учителите в този клас.
  2. От доброто партньорство и сътрудничество с родителите, колеги и естествено
  3. Доброто управление на училището, срещане на разбиране и подкрепа от ръководството на училището.

Тук, в ОУ „Васил Левски“ Пловдив са на лице всички предпоставки, за да възпитаме и отгледаме знаещи, можещи и дейни хора, които да отговарят на предизвикателствата на новото време. Родителите също улавят тези качества и за това училището ни се превръща в предпочитано за децата им място. Щастлива съм, че работя тук.

Работила съм като ръководител на курс „Сръчни ръчички“ в ДЦ „Мечо и приятели“. Обичам да правя разни неща от подръчни и опаковъчни материали. През лятото, когато имам възможност ходя в библиотеката на НЧ „Светлина“ 1929, с. Труд и там продължаваме да се забавляваме с децата. Последния път им показах как да си направят книжка от един лист /формат А4/ и малка клечка, която можем да си я намерим покрай дърветата. Децата направиха своя първи проект за книга – рисуваха и разказваха отделните случки.

Обичам да правя и прически. Моята дъщеря има дълга коса и често експериментирам на нея. В Заниманията по интереси си правим и фризьорски салон. Учениците едни на други си правят прически. Забелязах, че момчетата са също много изобретателни. Не се съмнявам, че сред тях има бъдещи стилисти.

„Любовта ражда любов“ е едно табло, което направих с много  с желание, хъс и до голяма степен отразява моята същност като човек. Всеки един детайл има форма на сърце. Техниката е квилинг. Щастлива съм, че това табло е вече в ръцете на бившия президент на България – Росен Плевнелиев.  Имам идея за приятна изненада и за настоящия.

Учениците, които са показали постоянство  и труд, и които правят нещо повече от своите задължения в училище, награждавам с ръчно изработени картички. Правя ги с удоволствие. Това  са индивидуални картички за всеки ученик, който  с поведението си е показал, че е добър пример за подражание. Децата трябва да виждат, че като учители забелязваме и най-малките им успехи.

Заедно с родителите тази година украсихме нашата класна стая за Коледа. Направихме я наистина вълшебна. Участвахме в конкурс за най- красива коледна украса в класната стая и така спечелихме от Приобщаващо образование материали за изработването на мартенички. Направихме мартеници и с тях зарадвахме децата от подготвителните групи в училище. Щастливи сме, когато успеем да направим другите щастливи.

Трудните неща ги правя веднага, а невъзможните ми отнемат малко повече време! Амбициозна и смела съм. Обичам планините, природата, зареждам се от естествената красота. Стъпих на най-високите върхове на България и Балканския полуостров. Обичам да бъда над нещата, но да усещам опора под краката си.

Моята философия за образованието поставя в центъра ученика. Отчитам ролята на семейството и смятам, че единственият начин да възпитаме отговорни, знаещи, можещи, гъвкави и амбициозни млади хора, които да отговарят на нуждите на времето, в което живеем, е всички заинтересовани /учители, родители и образователно ръководство/ да гледаме в една посока и взаимно да се подкрепяме. Образованието трябва да бъде прогресивно. Учениците трябва да се учат от преживяванията и събитията от реалния живот, иначе никога няма да бъдат подготвени за него. Родителите трябва да имат повече вяра във възможностите на своите деца, да ги оставят да се справят сами с нещата, които могат. Задавали ли сте си въпроса как така в Англия децата още на 3 годишна възраст са толкова самостоятелни – умеят сами да се загащват, обслужват, обличат и т.н. Тук всичко това прави мама, после госпожата също притърча. Детето се учи, че винаги има някой възрастен до него, във всеки един момент е отговорен за неговия външен вид, поведение, живот. Мисля, че като родители и учители трябва да насочим вниманието си към това да научим децата сами да се справят с трудностите. Понякога, за да спестим време, правим неща, които децата ни могат сами да свършат. Нека да забавим малко темпото и да дадем възможност на детето да се изяви. Това са първите крачки към неговите успехи.

Какво липсва в нашата образователна система?

Ако трябва да отговоря с едно изречение, ще кажа, че липсва мотивация у младите хора. Свидетели сме как кадърни млади хора завършват висше образование, трудно намират работа по специалността си /защото освен образование, работодателите искат и доказани качества/, започват някаква работа, която ще им осигури доход. Децата си казват „Защо да уча, като съседката завърши висше и какво от това – работи като сервитьорка?“. Така е. В днешно време не е достатъчно да си просто завършил образование. За да се пласираш успешно на пазара на труда, трябва да покажеш, че си най-добрият. Това казвам и на моите ученици  – интересувайте се и не се примирявайте с постигнатия успех! Искайте да знаете, борете се, използвайте всяка възможност за развитие! Дори и понякога резултата да не e сред добрите, това е един огромен плюс към вашия опит. Вярвам, че с упоритост и труд, всеки може да постигне всичко.

Не   на последно място – трябва да се научим да използваме по-често учтивите думи. Трябва  да откриваме красотата в малките неща, да бъдем по-толерантни един към друг и да подхождаме с повече разбиране и уважение. Промяната, която всички искаме, няма да стане веднага, но за да стане утре, трябва да започнем от днес.

Какво според Вас трябва да се случи, за да се повиши качеството на българското образование?

Да, нещо трябва да се случи – промяната към по-добро. Образованието е част от обществото. Всеки един от нас, без значение на каква позиция е, дали е родител, учител и т.н., е отговорен за българското образование. Ежедневните ситуации, в които попада българският ученик извън училище, учат много повече и го формират като личност. Тук мога да ви изброя примери, без да навлизам в подробности – джипът, който преминава на червено, красивите сгради, които  са построени с много труд, едва осъмват и са вече надраскани със спрей, различните ситуации на общуване в градски или друг транспорт, в който не се спазва добрия тон и т.н. и т.н. Говоря за самосъзнание и самооценка. Всеки трябва да се погледне и сам да прецени какъв пример дава – на своите деца, на поверените /ако е учител/ и с какво е полезен на обществото.

Мисля, че родителят трябва да стъпва по-често в училище, не само когато е поканен за родителски срещи. Следобедните Занимания по интереси са много подходящо време и възможност на децата да видят родителите си и в друга светлина. Често каня родители, които искат да разкажат за своята професия и какви трудности са преодолели, за да стигнат до желания успех. Това е много важно за учениците. Изграждат си една реална представа за живота, който ги очаква.

Родители и учители трябва да си подават ръка в името на децата. За учител се учи години, учителят не спира да се учи и след това, за да бъде актуален. Хората решават и стават родители, не се изискват курсове, обучения и т.н. Има ситуации, в които родителите се чувстват безсилни. Тези, които споделят за проблема, заедно търсим решение и мога да кажа, че не съм чувала за не решен случай, когато учители и родители си подават ръце. Личи си, когато в семейството се говори добронамерено за училищната институция. Детето знае, че е в добри ръце и се чувства спокойно.

Друг фактор, който се отразява на българското образование, това са медиите. Убедена съм, че всеки ден във всяко българско училище се случва нещо хубаво. Трябва да се акцентира върху добрата новина. Тя възпитава, тя е най- добрия пример за подражание. Моят призив към всички медии е да се насочат към популяризиране на добрите новини.

Имаме много деца, учители и родители, с които трябва да се гордеем. Всеки един от тях оставя траен отпечатък и позитивна следа в българското образование.