Белла Хараламбова – старши учител по солфеж в Национално училище по изкуствата „Панайот Пипков” – Плевен

ИНОВАТИВНО ОБУЧЕНИЕ ПО СОЛФЕЖ

Основната дейност в уроците по солфеж е солфежирането (пеене по ноти). За да се достигне до този етап учениците трябва да са овладели нотното писмо още в периода, преди да са научили българската азбука (кирилица). Първоначалното формиране на нотната грамотност в I клас се осъществи по следния начин още в началото на учебната 2016/2017 година:

  1. Учениците се запознаха с петолинието и успяха да научат, че преброяването на петте линии и четирите междулиния става отдолу нагоре.
  2. Усвоиха чрез писане в нотните тетрадки отделните елементи на виолиновия сол ключ, след което ги обединиха в цялостен символ.
  3. Поставяха дъги под линиите и над линиите на петолинието, след което постепенно ги обединиха в нотни знаци.
  4. Научиха се последователно да изписват отделните тонови височини, като се стараеха да запомнят кой нотен знак на кое име отговаря.
  5. Добавихме до две допълнителни линии под петолинието.
  6. Получиха теоретични знания за гама, тоническо тризвучие, устойчиви и неустойчиви степени.
  7. Въведохме нотните стойности.

Обучението по солфеж започна от самото начало върху широка основа. То включи голям брой дейности, необходими за развитието на различни страни на музикалната природа на децата при строгото съблюдаване на възрастовите и индивидуалните им особености. Затова помогна използването на „цялостната сфера на изкуствата при водещата роля на песента”[ Миланов Тр. Към нови основи на музикалното възпитание, издателство „Музика”, С. 1979, с. 19]. Особено ценно се оказа изграждането на учебния процес на основата на играта, тъй като никак не е лесно цялата информация да бъде научена от деца без навици в тази област.

Днешните деца принадлежат към поколението, което социолози, психолози и антрополози наричат digital native * – родени след бума на дигиталната епоха, те са свикнали с технологиите и нищо не може да ги учуди или изненада. Тези деца проявяват любопитство към това как могат да се забавляват с технологиите. Наблюдавайки ги колко умело се справят с мобилните си телефони и опирайки се на кредото на новото направление в съвременното обучение – Edutainment, според което най-добре се учиш докато се забавляваш, реших да потърся нов вариант за формирането на нотната грамотност. Голямо предимство беше, че класната стая разполага с компютър и интернет, което не може да се каже за цялостната база на училището. Така намерих в интернет три уеб-базирани игри, които прецених, че ще удовлетворят нуждите на новоприетите ученици. Те бяха представени в интервал от един месец по между си.

В началото на месец октомври учениците се запознаха с играта Note Names (тонови имена). Ето линк към нея:

http://www.classicsforkids.com/games/notename/notenames10b.swf

За целта на играта запознах учениците и с буквените означения на тоновете, които по програма се изучават в VIII клас в уроците по теория на музикалните елементи, но за учениците от първи клас това не беше сериозно предизвикателство.

Какво се изисква по време на игра? Върху петолинието има различни по височина тонове, всичките нотирани като четвъртини. Под всеки тон има място, където той да се означи със съответната буква. Буквите образуват дума на английски език, която най-често беше превеждана от едно билингвистичното дете, чийто баща е от ЮАР. Високо музикално-образователен момент в играта е прозвучаването на всеки тон с абсолютната му височина, което създава стабилни музикално-слухови представи, а различният колорит на буквите вляво на екрана подпомага абстрактното мислене на учениците. Когато всички ноти са отгатнати, се преминава към следващо ниво на играта, като броят им се увеличава пропорционално в съответствие със сложността на нивото.

Децата бързо заобичаха тази игра и тя стана неделима част от ежедневието им. Повечето от тях започнаха да я играят на телефоните си, но тъй като обичат да общуват помежду си, това правеха в междучасията и заедно на настолния компютър.

Играта, която предложих на вниманието на учениците в началото на месец ноември, отново възбуди техния интерес. Тя се нарича  Music Orphanage, което не дискутираме, а само им разказвам какво представлява и какво се изисква от играчите. Ето линк към нея: http://musicteachersgames.com/Orphanage1

За целта отново трябваше да осъществим междупредметна връзка с чуждоезиковото обучение. Отново пръв помощник в тази насока се оказа детето-билингвист. Така научихме наименованията на нотните стойности на английски език (Whole, Half, Quarter, Eighth, Sixteenth), което е еквивалент на двуделното деление.

Играта се състои в следното: на екрана се появяват нотните стойности (цяла, половина, четвъртина, осмина и шестнадесетина), които трябва да се отгатнат за определено време. Тук отново цветовете добиват значение, като цялата нота е синя, половината – червена, четвъртината – жълта, осмината – лилава, шестнадесетината – зелена. Когато ученикът е маркирал верния отговор, нотата се позиционира върху петолинието, което носи точки. При грешен отговор нотата се прибира в черната къща отляво на екрана, като от играча се отнемат точки. Дизайнът на играта е направен по интерактивен начин, забавляващ учениците, за което способства и озвучаването на случващото се на екрана.

Иновативният вариант на експерименталното обучение в процес на игра се извършва основно чрез визуално запаметяване и възпроизвеждане. Намирам за основен недостатък в играта, че програмистите не са намерили начин за отмерване на нотните стойности (тактуване), за което бих дала препоръка при update (актуализация, осъвременяване) на играта. Друго решение на същия проблем е да се използват други уеб-базирани игри – включително и такива, в които има темпови означения, за да са ясни тоновите трайности, както и интерактивен метроном.

Интересен интерактивен подход в тази игра е прилагането на  метода “Брейнсторминг”,  като в определен етап скоростта на появяването на нотните знаци върху екрана се увеличава и те изникват от всички страни. Този тип мозъчна атака се използва основно в метроритмичните игри, тъй като те са по-лесни в сравнение с тонововисочинните и затова не се забелязва в останалите два образци.

Играта, която въведох в началото на месец декември, наистина отговаряше много точно на името си – Note Challenge (нотно предизвикателство). Ето линк към нея: http://musicteachersgames.com/noteChallenge1

Истинското предизвикателство на играта се състои в това, че учениците вече трябва да са усъвършенствали способностите си за разпознаване на височината на тоновете. Това се дължи на факта, че нотните знаци се движат върху екрана – петолиние изключително бързо. Това движение се осъществява отдясно наляво, като стремежът на играчите е да се справят с фактора време. По този начин играта придобива състезателен характер. За всеки познат тон се добавят точки, а за сгрешен се отнемат. Първото ниво на играта се реализира на сол виолинов ключ, което беше важно за обучението на всички първокласници. Интересен момент в играта е преминаването на второ ниво след събирането на определен брой точки, където се въвежда басовият фа ключ. Чрез него нотите, изписани върху петолинието на същите места като изучаваните до сега, добиват нова символика – имат други имена и звучат в по-ниска теситура, въпреки че този проблем не е засегнат в играта. Този факт доста усложнява нотното предизвикателство, тъй като представлява доста по-късна форма на солфежната дейност.

Играта създаде много вълнения у учениците, а бързото им  справяне с четенето на нотите на басов ключ предизвика искрения ми възторг. Със съкращаването на времето за разпознаване на всеки тон учениците ставаха все по-бързи в отговорите с „кликане” върху буквите отдолу под петолинието. Мисля, че тази игра разви в най-голяма степен визуалната култура на първокласниците и спомогна за формирането на нотната им грамотност. Това стана с голяма лекота, по един забавен и интерактивен начин, който е от изключителна важност за учениците в начален етап на обучението.

Отчитам ролята на звуковия фон и особения колорит на уеб-базираните игри, които се явяват като особено ефективни медиатори на неманипулативната комуникативна сугестия поради тяхната способност да излъчват безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от периферни перцепции, незабелижими за съзнанието.

Друг интересен момент в игрите е свободата на обучаващия се да избира сам как да възприеме знанията. Това дава възможност на всеки един ученик да се вслуша във вътрешния си глас и да избере своя собствен път към резервите на психиката в различните моменти на процеса на обучение. Свободата не се диктува от учителя, а възниква като спонтанно чувство у ученика. При условия на положителни емоции творческата интелектуална дейност и глобализираният учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентративно спокойствие се прилага чрез системата от игри, чрез нагледните материали в тях, които са не толкова илюстративни, колкото стимулиращи по характер. Всичко това способства учениците да открият неизползваните резерви на мозъка си за усвояване на информацията, което се осъществява многократно по-бързо и ефективно, а придобитите знания имат  висока трайност.

Не на последно място убедеността ми, че се случва нещо необикновено, вярата ми в изключителните способности на учениците резонират в тях и водят до отключване на резервния им потенциал. Цялостната ми нагласа и състоянието на увереност ме вдъхновяват, което сугестивно влияе върху първокласниците и те започват да се стремят към високи постижения  без колебание. Всичко това открива широк простор за проява на мултипликационен ефект, чието действие ще имам възможност да наблюдавам през следващите години.