Ангел Грънчаров

Ангел Грънчаров е учител по философия и гражданско образование в Професионалната гимназия по електротехника и електроника в Пловдив от 17 години. Работил е също така и като асистент по философия в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1985-1992 г.) От 10 години е много активен блогър, който поддържа блогове предимно с образователна тематика. Горещ привърженик е на образователната парадигма на т.н. демократично училище, основано на свободолюбието, на зачитането на суверенните човешки права на младите хора. Издава две списания, в онлайн издание и също в хартиено издание с цел подпомагане на духовното и личностното израстване на младите хора. Автор е на много книги, в последните години пише предимно книги, в които развива своите възгледи за новия, съвременен подход в отношението към учениците, за нова организация на обучението, основана на свободата, на зачитането на личността, на нейната отговорност и достойнството, на човечността. От 4 години е и водещ на свое авторско предаване по Пловдивската обществена телевизия, което се нарича „На Агората с философа Ангел Грънчаров”.

В поредица от есеистично-документални книги (публикувани непосредствено в блога му, в пряк всекидневен контакт и непрекъснати дискусии с читателите и с опонентите си) той увлекателно разказва за крайно тежките борби за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретната училищна общност, в която работи вече толкова години. И от която самозабравили се образователни бюрократи, надарени с власт, го пъдят, гонят, уволняват вече няколко пъти – понеже застрашава презрения комфорт на печалното статукво. От 1994 г. Ангел Грънчаров ръководи създадения от него Център за развитие на личността HUMANUS, който осъществи за годините цяла поредица от изследвания и инициативи, насочени пак в същата посока, именно към подпомагане на духовното и личностното израстване и обогатяване предимно на младите хора.

Всеки учебен час на учителя-философ Грънчаров е творческа лаборатория, основана на дискусията, на диалога, на разгорещените дебати, чиято цел е с общи усилия младите да изследват ония жизнено важни за тях човешки, екзистенциални проблеми, от които зависи бъдещето им. Целта е в съзнанията спонтанно, непринудено да се родят онези истини, които имат интимен и личностен характер – по неговото разбиране няма друг, по-ефективен подход за действително, адекватно влияние върху съзнанията, а оттук и върху поведението на младите. По неговото дълбоко убеждение младите хора следва от най-ранна възраст непрекъснато да практикуват свободата (а не само да поназнайват, абстрактно да си представят що е това свобода, те свободата следва да я преживяват непосредствено!) – няма друг начин да станат свободно мислещи, умеещи да вземат разумни решения за собственото си бъдеще, отговорни, нравствени човешки същества. Целта на обучението при философа Грънчаров е да се разрушат ония вредни навици и стереотипи, ония рани и поражения в душите и съзнанията, които погрешната авторитарна и насилническа система, господстваща в нашите училища, вече е нанесла на младите в предишния етап, в етапа на началното и основно образование. Младите следва да бъдат подпомогнати да станат пълноценно живеещи и духовно богати личности, а това няма как да стане по принуда или под натиск, извън онази човечна атмосфера, която поражда единствено свободата, автентично личностното общуване, в което се активират и участват, взаимодействайки си, абсолютно всички душевни сили (погрешното образование залага само на механичното „пълнене със знания“ на ума, на паметта, което е причина за страшна душевна деформация, причина е за обезличаването на младия човек). По тази причина, заради това неадекватно, неотговарящо на действителните им потребности образование (А. Грънчаров го нарича НЕобразование, щото то наистина е само бледа имитация на образование) младите са се отвратили от ученето, от учителите, от училището, от всичко – и затова стават нихилисти, способни на агресия и разруха.

Учебният час при философа Грънчаров протича по модела на Сократовия диалог, насочен именно към раждане на истината в душите на участниците в обсъжданията, имащи ясна изследователска, творческа и личностно развиваща цел. В началото на часа учениците съвместно с преподавателя свободно обмислят и предлагат поредица от провокиращи, подбуждащи, настройващи и активиращи духа въпроси, които изразяват най-важното, по тяхна преценка, от темата за обсъждане за следващия час. До следващия час всеки ученик има възможността да проучи как други хора са мислили по този въпрос (ползвайки всички достъпни му канали за информация, учебници, интернет, разговаряйки с други, по-опитни от него хора и пр.), това е етапът на подготовка за следващия час, най-важното от който е именно самостоятелното осмисляне и вникването в проблемите. Всички изводи, до които отделният ученик е достигнал, след това той има възможността да ги предложи за обсъждане в учебния час, който по този начин преминава в една непринудена, свободна, изследователска и творческа атмосфера; много се спори в часовете на философа Грънчаров, учителят просто е активен участник, който допринася за провокиране на дискусията и за насочването й в по-продуктивна посока. Няма в неговите часове баналното „преподаване-изпитване“, което е характерно за доказалия неефективността си традиционен модел. Интересно е, че учениците по време на часа имат правото да излизат от класната стая, но без да пречат на дискусията, без да искат „разрешение“ от учителя, те сами също така решават кога ще се завърнат (оказва се, че това простичко, ала „опасно“ нововъведение, като се приложи, съвсем не води до очакваната анархия, напротив, спомага за ефективната работа: учениците вече стоят в часа не по задължение, а защото сами искат, защото им е приятно, защото разбират, че има смисъл, защото предпочитат да участват в разгорещените дебати и не искат да изпуснат нещо важно.

Учителят също така и никога не „изпитва“ учениците си, никой ученик не е изпитван против неговата воля, напротив, всеки ученик сам решава кога ще се изкаже, кога ще се изяви: ония ученици, които са допринесли за изясняването на проблемите, ще получат в края на часа съответното количество точки по обсъдена и приета от всички и затова съвсем справедлива „точкова система“ (кой колко точки ще получи според приноса пак ще го решат участниците в изследването, а не учителят самолично). Изобщо демокрацията в часовете на философа Грънчаров е на висота и е интересно, че тя е изключително продуктивна, независимо от трудностите.

И независимо от съпротивата на властващите и толкова консервативни и догматично мислещи образователни бюрократи, които посрещат „на нож“ всяка инициатива на новаторски мислещия учител-философ (чието новаторство се изразява просто в това, че се държи както трябва, истински философски, иначе казано, свободно, свободолюбиво, философията е това: правдолюбие, свободолюбие, човеколюбие!) В последните години тъй самонадеяната и претендираща за властови монопол върху истината (не)образователна бюрокрация обяви безпощадна война на творческите, иновативните и чисто интерактивните подходи на учителя-философ Грънчаров, който наистина смята, че философията ще изиграе ролята на локомотив на промяната в българското образование. Затова и го уволняват, ала съдът го връща на работа, бюрократите отново го уволняват или опраскват (последната книга на Грънчаров, представяща в чисто документална форма всички тия фрапантни истории на бесовски бюрократичен произвол, носи заглавието ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ, а подзаглавието й е Училището в тъй приказната страна Мутроландия).

Едно от „престъпленията“ на Грънчаров е това, че от години записва с видео (често камерата „гледа“ само към него, с оглед да са спокойни тъй бдителните и „законолюбиви“ бюрократи!) своите часове, качва ги в интернет, прави го с ясно осъзната, смислена и близка до ума цел, непостижима обаче за тъй войнствено немислещите наши родни бюрократи в образованието. Тези клипчета могат да се намерят в неговия блог, който вече носи името HUMANUS Academy – периодите, в които Грънчаров е изпъден от бдителните бюрократи от своето училище той още по-активно се занимава и със своята не по-малко свидна идея за личностно развиващо и духовно обогатяващо онлайн-обучение. Блогът му от години всъщност е специфично онлайн-училище или дори онлайн-университет – тъй като читателската аудитория на блога му е многохилядна, тя е от различни възрасти, активни коментатори и участници в дискусиите в блога му са българи от цял свят (има също така и много читатели от Украйна, Русия и пр.). Всички новости в съвременните разбирания за истинско образование са представени в блога му. На тази база излиза и списанието HUMANUS, то именно е списание за съвременно образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек.

Всичко най-важно, което може да се ползва за онлайн-обучение, може да се намери в неговия блог, всичко написано и подготвено от тъй самоотвержения в битката си за ново образование учител е напълно достъпно за всички и може да се намери в блога му.

Вижте още:

Интервю с г-н Ангел Грънчаров>>

ВИДЕО:

Обръщение в края на видеокурсовете по философия
Аз… тяло ли съм?
За сексуалността и половете
Дискусия за вярата
Упражнение по психологическия казус на Достоевски
Как аз разбирам свободата?
Как тинейджърът изявява своята сексуалност?
Проблемът философия: Как се философства?
Какъв искам да бъда?
Анализ на упражнението „Жизнените цели“
Кога Аз-ът страда? (3)
Кога Аз-ът страда? (4)
Увод в етиката
Нравствен и психологически казус по Достоевски
Как аз разбирам живота? (2)
Чувствителен човек ли съм?
Животът, времето, различността
Философия на правото: Собствеността
Час по психология: Кой съм аз?